Нов правилник: защо ПБ на Радев реши да мачка опозицията

Прогресивна България" предлага нов правилник за работата на парламента, с който да наложи пълен диктат и да смачка опозицията. Защо му е необходим на Радев подобен ход? От Веселин Стойнев.

"Прогресивна България" иска да наложи пълен диктат в парламента с промени в Правилника за организация на дейността на Народното събрание.

Второто от трите изречения мотиви към внесените от тях предложения за промени гласи: "Те (предложенията - б.а.) са съобразени с констатирани проблеми в работата на предходни народни събрания и са насочени към тяхното подобряване". Сякаш и подсъзнателно вносителите признават с това "подобряване на проблемите", че така всъщност ги задълбочават.

Председателят - пръв срещу обезправени

С предложените изменения председателят на Народното събрание вече не е пръв между равни, а пръв срещу обезправени. Той ще може еднолично да прави промени в дневния ред на парламента, без да пита парламентарните групи на председателски съвет. Ще може хем да си дискутира в зала като депутат, хем да си води заседанието и гласуването дори, а не като досега задължително в такива случаи заседанието да води негов заместник.

Ако пък депутат се е изказал по даден законопроект на първо четене по същество, не може пак да се изкаже и на второ и председателят му отнема думата. С искания за почивки вече не може да го разиграват - ще дава вместо по минимум 15 минути, по 10. Отпада и месечната координационна среща на парламентарния шеф с председателите на парламентарни комисии по разпределянето на законопроектите. А парламентарните групи от опозицията въобще много да не знаят - вече няма да могат сами да предлагат временни комисии, ще са нужни поне 48 гласа, а никоя опозиция няма толкова. Защото новите управляващи хич не харесват тия временни анкетни комисии, нищо че имаме богата практика с тях още от началото на парламентаризма у нас. Но пък така вече няма да може например да има комисия "Боташ".

Хубаво е поне, че се запазва паритетният принцип за членове на комисията за контрол над спецслужбите и че дори тя ще се председателства във всяка парламентарна сесия от представители на разлини парламентарни групи. Ако комисията бе съставена на пропорционален принцип и в нея мнозинство имаха управляващите, както и постоянен председател, щеше да е напълно безсмислена, защото те хем управляват службите, хем и парламентарно си ги контролират. Добре е и че се намаляват от четирима на трима зам.-председателите на парламентарните комисии - хем партиите в новия парламент са по-малко, хем да не се харчат излишни пари.

Депутатът да си трае и почти нищо да не знае

Редовият депутат трябва да стане майстор на късото ораторстване. Времето за обосноваване на предложение в зала се намалява от 5 на 3 минути, дупликата пада от 3 на 2 минути. А след изказване по същество, на следващо свое изказване дори по свързани текстове депутатът може да говори само правно-технически и то до 1 минута.

Всеки депутат ще е в напрегнато неведение по законопроектите на колегите си извън неговата парламентарна група или на правителството, защото отпада минимумът от 72 часа за публикуване на протоколите от заседание на комисия, гледала даден законопроект, преди той да влезе в пленарна зала. Минимум 72-часовият срок за разглеждане на законопроектите от постъпването им в комисия пада на 24 часа. Също тройно се скъсява и срокът за влизането им в пленарна зала. Кой успял да види, кой успял да вдене - няма значение, натискай копчето за гласуване и това е. И особено важното е, че вече нямат значение законопроектите на опозицията. Причината е, че когато има законопроекти по една тема, вече няма да е нужно мнозинство от 2/3 в комисия те да не се гледат заедно, сега с обикновеното си мнозинство ПБ ще може да налага гледането само на своите.

Край на контрола над изпълнителната власт?

Почти се заличава парламентарният контрол над изпълнителната власт по новите "прогресивни" правила. Премиерът и министрите вече ще могат практически да не отговарят на депутатски въпроси, защото ще могат да отлагат до безкрай отговорите - досега отлагането бе ограничено до 2 пъти по уважителни причини. Така вместо контрол ще има правителствена пропаганда от трибуната на парламента. Членовете на правителството ще идват да отговарят само на удобни въпроси на депутати от собственото мнозинство. Позата практика и от предходни управляващи, но сега е бетонирано в правилника.

Никой чиновник вече няма и едно ксерокопие да даде на депутат от опозицията. В правилника остава само бланкетен текст, че държавните и местни органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител в изпълнение на правомощията му, но отпада задължението да му предоставят сведения и документи. Така депутатът нито може да се готви със сигурна информация по законопроекти, нито чрез такава да се подготви за контрол над управленци. Хем да не знае, хем да си трае.

Колкото и парламентът по дефиниция да е говорилня, не е зле да се ограничи злоупотребата с нея. Позитивно изглежда премахването на репликите на изказвания на колеги от собствената парламентарна група - нещо, с което някои партии сериозно прекаляваха в предишните парламенти, за да протакат парламентарното време и да не се стигне до следваща нежелана точка в пленарния ден.

Ще излязат ли криви сметките накрая?

Напълно необяснимо е желанието на управляващите да ограничават възможностите на и без това разноликата и изпосталяла опозиция, когато разполагат с пълно мнозинство и могат и без това да диктуват насоката и ритъма на парламентарната дейност. Ако от "Прогресивна България" се страхуват, че опитни парламентаристи от опозицията ще ги спъват с процедури, те могат да наваксат за броени седмици пак при конфорта на удобното си мнозинство.

Единственото логично оправдание за този ход на партията на Румен Радев е да бърза да постигне резултати "по своя начин", докато са ѝ гарантирани няколко месеца на висок кредит на обществено доверие, който неизбежно ще започне да се топи, както при всеки на власт. И да удължи времето и размера на топене, като си спести колкото се може повече критики и обструкции от опозицията. Още повече, че към първия падеж на този кредит на доверие и очаквания - президентските избори наесен, ПБ трябва да се пребори за "още от същото" и да презареди управлението си.

Но тъкмо затова ѝ е много по-изгодно срещу себе си да има слаба по численост и разнолика по състав - ГЕРБ, ДБ, ПП, "Възраждане" - но пълноправна опозиция, която именно с тези си характеристики допълнително да легитимира управлението. Което, както в първите дни на новия парламент, да може да демонстрира сила и решителност, но и диалогичност спрямо нея, затвърждавайки спорстменски превъзходството си. Казарменото мачкане на опозицията "по нов устав" може само да ѝ вдъхне живот и дори да я консолидира срещу управляващите. Като за начало започне да печели обществено съчувствие и симпатии и да създаде почва за нова гражданско-политическа кауза срещу надигащ се авторитаризъм, която да заличи пасивите от сглобките на ГЕРБ и ПП-ДБ и радикализма на "Възраждане".

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.